Освен с историята си, село Мерданя е известно и с културните си забележителности. Несъмнено една от най-ярките личности, родом от селото, е Кесарий Хорозов, който дълги години е игумен и ръководител на манастира. За съжаление през 1893-та година с неговата смърт до голяма степен приключва и манастирската дейност, защото монасите го напускат и той запустява. Иначе манастирът носи името Свети 40 мъченици и се намира под управлението на епархията във Велико Търново. Само 14 км в югоизточна посока го делят от старопрестолния ни град, а самият той е построен в годините на 13-ти век по време на Второто българско царство. Едва шест столетия по-късно е възстановен отново, а към днешна дата на негово място се издига манастир, само че девически. Храмовият празник се отбелязва на 9-ти март, само шест дни след националния празник 3-ти март и само ден след празника на жените по цял свят – осми март.
Манастирът в Мерданя представлява комплекс от жилищни и стопански сгради ине на последно място – действаща църква. Едноабсидност и еднокорабност са двата компонента, които съставляват манастира, като количеството на конхите е две. Върху барабан на голяма височина е разположен купол с притвор, като по този начин това акцентира на архитектурния стил на манастира. Сградата на манастира е построена точно в годината на Априлското въстание – 1876-та година. Това едва ли някога е щяло да се случи без активната намеса на вече споменатия Хорозов, който става и игумен, а иначе е богат мъж от Елена. Йоанакий 2-ри е друга видна личност от духовния живот на страната, пряко свързан с великия наш средновековен владетел Йоан Асен 2-ри. По негово време страната ни се разпростира на три морета, а легендата гласи, че на мястото, където е построен манастирът, Йоанакий посреща владетеля. Манастирът е на достъпно място в покрайнините на селото, а е кръстен така поради победата на Йоан Асен при Клокотница, станала точно в деня на 40-те мъченици. Старият манастир се намира в близката гориста местност, но от него са останали само руини и останки за сметка на новата сграда. Тя е далеч по-запазена и функционална.
Съвсем заслужено манастирският комплекс в Мерданя е обявен за един от българските паметници на културата. Самото селище е много старо, а категорично доказателство в тази насока дават направените в района археологически разкопки и проучвания. Част от откритите находища показват живота на тракийските плменена в земите на България, а находките се съхраняват в по-голямата си част в училищния музей. Кробизи е едно от тракийските пменена, оставили ярка диря в историята на селището, а около него са открити три стари селищни могили. Дайча се намира в близост до чешмата Мочура, а в местностите Дрисля и Керената са разположени останалите две селищни могили. Празникът на селото не е в деня на храма, девети март, а на Свети Димитър. Това означава, че жителите празнуват 26-ти октомври по подобаващ начин, като тогава между другото е също храмов празник, но на местната църква. Меч от мед и лампа от глина представляват само малка част от от по-интересните открити предмети при разкопките.
